Чък Норис (16+)

Оръжието не убива хора. Чък Норис убива хора.

Теория за еволюцията не съществува. Има само списък от животни, на които Чък Норис е позволил да живеят.

Чък Норис не спи. Той чака.

В брадата на Чък Норис няма брадичка. Там има още един юмрук.

Чък Норис има само две скорости: "Тръгвай" и "Убивай".

Главните причини за смърта в САЩ: 1.Инфаркт; 2.Чък Норис; 3.Рак.

Чък Норис не ловува. Чък Норис убива.

Чък Норис не чете книги. Той ги гледа докато не получи нужната информация.

Другите галактики съществуват, защото хората там се страхуват да живеят на една планета с Чък Норис.

Чък Норис е броил до безкрайност. Два пъти.

Когато Чък Норис прави лицеви опори той не повдига своето тяло. Той избутва Земята от себе си.

В САЩ няма демокрация, а Чък-таторство.

Чък Норис е направил на Мона Лиза тази усмивка.

В бой между Батман и Дарт Вейдър, победител е Чък Норис.

Всички обичат Реймънд. Освен Чък Норис.

Чък Норис взима книжка за кола на 16. Секунди.

Чък Норис не носи часовник. ТОЙ решава кое време е.

Когато Чък Норис тренира с Total Gym, Total Gym се чувства сякаш го изнасилват.

Първата работа на Чък Норис е като весникарче. Няма оцелели.

Чък Норис никога не е подмокрял леглото си като бебе. Леглото се подмокряло от страх.

Жан-Клод ван Дам веднъж ритнал Чък Норис отзад. И бил събуден от мощен ритник в лицето.

Кени Джи е жив само защото Чък Норис не убива жени.

Чък Норис няма кръв. Той е пълен с магма.

В древен Китай има легенда: един ден Дракона ще се прероди в Дете. Детето ще порасне и ще се превърне в Мъж. Мъжът ще е Този Който Побеждава Злото на Земята. Този човек не е Чък Норис, защото Чък Норис вече уби този човек.

Ако имате 5 долара и Чък Норис има 5 Долара, Чък Норис има повече пари от вас.

Чък Норис може да киха с отворени очи

Чък Норис може да убие два камъка с птичка.

Веднъж чък норис изял цяла торта, преди приятелите му да му кажат, че вътре има стриптизйорка.

Расите не съществуват. има само хора, които чък норис е пребивал в различна сепен

Чък Норис е единственият, който може да удари циклоп между очите.

Куршумите отскачат от Чък Норис.

Всички знаем, че вълшебната думичка е "моля", като в изречението "моля, не ме убивай". Твъде жалко, че Чък Норис не вярва във вълшебства.

Чък Норис не може да предсказва бъдещето. Бъдещето по-добре да прави това, което Чък Норис казва.

Единственият случай, когато Чък Норис е сгрешил, е когато е помислил, че е сгрешил.

Основният износ на Чък Норис е болка.

Чък Норис няма нужда от чудеса, за да разцепи океана. Той просто върви напред, а водата се маха от пътя му.

Когато Чък Норис влезе в стая, той не включва лампите, а изключва тъмнината.

Счита се за огромно постижение човек да се спусне по ниагарския водопад в бъчва. Чък Норис може да се качи по ниагарския водопад в картонена кутия.

Чък Норис никога не отстъпва, той просто напада в обратната посока.

Често се казва, че някой се е разминал на косъм със смъртта. Смъртта веднъж се разминала на косъм с Чък Норис.

Чък Норис може да ви удуши с безжичен телефон.

Чък Норис може да направи снежен човек от дъжд.

Бил Гейтс живее в постоянен страх, защото компютърът на Чък Норис може да забие.

Призраците всъщност са причинени от факта, че Чък Норис убива хора по-бързо, отколкото смъртта може да ги обработи.

Ако изглежда като пилешко, има вкус на пилешко и се усеща като пилешко, но Чък Норис казва, че е телешко, значи е телешко.

Веднъж кобра ухапала Чък Норис по крака. След пет дни адски болки змията умряла.

Чък Норис е умрял преди 10 години, но жътваря не смее да му каже.

Чък Норис е бил в главната роля в сериала 24, но бил заменен, защото успял да избие всички терористи и да спаси положението за 12 минути и 37 секунди.

Сълзите на Чък Норис лекуват рак. Жалко, че никога не е плакал.

Календарът на Чък Норис прескача датата 1-ви април. Никой не може да се ебава с Чък Норис.

Великата китайска стена е била създадена да държи Чък Норис извън страната. Пълен провал.

Повечето хора имат 23 двойки хромозоми. Чък Норис има 72 двойки и всичките са отровни.

Чък Норис кара камион облепен с човешки черепи.

Най-бързият път до сърцето на един мъж е чрез юмрука на Чък Норис.

Какво минава през ума на жертвите на Чък Норис преди смъртта им? Обувката му.

Чък Норис е единственият човек, победил тухлена стена на тенис.

Началните сцени от "Спасяването на редник Райън" са базирани отчасти на игрите на народна топка, които Чък Норис е играл във втори клас.

Чък Норис веднъж свалил немски изтребител използвайки пръста си и извиквайки "Бум!".

По-бърз от куршум,... по-силен от локомотив,... умение да прескача високи сгради с един скок,... да, това са подгряващи упражнения на Чък Норис.

В библията Бог превърнал водата във вино. После Чък Норис превърнал виното в бира.

Чък Норис може да ви удари толкова силно, че да ви промени ДНК-то.

Времето не чака никой човек, освен ако този човек не е Чък Норис.

Чък Норис не използва душове, той се къпе в кървави бани.

В една стая има средно 1242 предмета, с които Чък Норис може да ви убие, включетелно и самата стая.

Когато Чък Норис дарява кръв, той отказва спринцовката, а иска пистолет и кофа.

В бейзбола няма стероиди, а само играчи, на които Чък Норис е дъхнал.

Ритник със завъртане, изпълнен от Чък Норис, е предпочитаният метод за екзекуция в 16 от американските щати.

Когато Чък Норис влезе във водата, той не се намокря. Водата се Чък Норис-ва.

Къщата на Чък Норис няма врати, а само стени, през които Чък Норис минава.

Ако Чък Норис прави секс с мъж, то не би било, защото е гей, а защото не са останали жени.

Чък Норис може да дели на 0.

Третият закон на Нютон е погрешен: въпреки че гласи, че за всяко действие има равно по сила противодействие, няма сила, равняваща се на ритник със завъртане на Чък Норис.

Когато уринира, Чък Норис може да запоява титаний.

Чък Норис не се бръсне. Той се удря по лицето. Единственото нещо, което може да среже Чък Норис е Чък Норис.

Археолози са изкопали стар английски речник от 1236 година, където думата "жертва" се описва като "човек, срещнал Чък Норис".

Чък Норис поръчал Big Mac в Burger King и го получил.

Чък Норис може да изпие цял галон мляко за 37 секунди.

Когато Чък Норис играе боулинг, той не прави страйкове. Той събаря едната кегла, а другите припадат.

Първоначалната идея на шоуто "Сървайвър" е била да се оставят хора на един и същ остров с Чък Норис. Нямало е оцелели, а и никой не се осмелява да отиде и да вземе заснетия материал.

На Чък Норис са му нужни 20 минути, за да изгледа 60 минути.

Бермудският триъгълник е бил бермудски квадрат, докато Чък Норис не наритал единия ъгъл.

Няма оръжия за масово поразяване в Ирак, Чък Норис живее в Оклахома.

Чък Норис веднъж изгълтал цяло шише с таблетки за сън. Накарали го да премигне.

Джеймс Камерън искал Чък Норис да играе ролята на терминатора, но осъзнал, че това би превърнало филма му в документален, затова се спрял на Арнолд Шварценегер.

Чък Норис играл руска рулетка с напълно зареден пистолет... и спечелил.

Някои хора носят пижами със Супермен. Супермен носи пижама с Чък Норис.

Чък Норис е работил като синоптик за вечерната емисия новини в Сан Диего. Всяка вечер правил една и съща прогноза: разкъсана облачност с 75% шанс за болка.

Ритниците със завъртане на Чък Норис всъщност не убиват хора. Те заличават съществуването им от времевия континиум.

Чък Норис може да събори въртяща се врата.

Научен факт: ритниците със завъртане съдържат основно елемента "чъктаний".

Чък Норис не си прави прически. Косата му винаги е изрядна, от страх.

Няма глобално затопляне. Просто на Чък Норис му е станало хладно и е засилил слънцето.

Чък Норис е единственият човек на света, който може да изпрати ритник със завъртане по електронната поща.

Чък Норис може да подпалва мравки с лупа... през нощта.

Чък Норис не може да обича, той може само да не убива.

Според теорията на относителността на Алберт Айнщайн Чък Норис може да ви ритне вчера.

Чък Норис измислил език, който се състои от карате и ритници със завъртане. Така че следващият път, когато Чък Норис ви сритва задника, не бъдете обидени, може би Чък Норис се опитва да ви каже, че харесва шапката ви.

Ако не успеете от първия път, явно не сте Чък Норис.

Зад всеки успял мъж стои жена. Зад всеки мъртъв мъж стои Чък Норис.

Оригиналното заглавие на Библията е било "Чък Норис и приятели".

Вярва се, че динозаврите са изчезнали заради гигантски метеорит. Това е вярно, ако смятате Чък Норис за гигантски метеорит.

Нищо не може да се измъкне от притеглянето на черна дупка... освен Чък Норис. Той яде черни дупки. Те имат вкус на пиле.

Както каза президентът Рузвелт: "Няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх. И Чък Норис."

Чък Норис не взема наркотици. Ако вземаше, това щеше да съсипе инфраструктурата на Колумбия.

От 1940 година, когато Чък Норис роден, смъртните случаи от ритник със завъртане са се увеличили с 13 000%.

Чък Норис е създал интернет, за да има място, където да си складира порното.

Чък Норис няма къща, той влиза в произволна такава и хората се местят.

Когато Господ е казал "И нека бъде светлина", Чък Норис е казал "кажи 'моля'".

Чък Норис използва фенерче. Не защото Чък Норис се страхува от тъмното, а защото тъмното се страхува от Чък Норис.

Титаник всъщност не се е ударил в айсберг. Корабът е бил на погрешен курс и е попаднал на Чък Норис, докато е плувал по гръб през атлантическия океан.

Оригиналното заглавие на "Пришелецът срещу хищника" е било "Пришелецът и хищникът срещу Чък Норис". Филмът е прекратен малко след навлизането на предпродукция. Никой не би платил да гледа филм с продължителност 14 секунди.

Чък Норис не вдига телефона си. Брадата му преобразува електрическите импулси в звукови вълни.

Ози Озбърн отхапва глави на прилепи. Чък Норис отхапва глави на сибирски тигри.

Да бъдеш или да не бъдеш? Това е въпросът. Отговорът: Чък Норис.

Чък Норис използва шперплат за тоалетна хартия.

Първият закон на термодинамиката гласи, че енергия не може да се създаде или унищожи,... освен ако не срещне Чък Норис.

Чък Норис не сърфира интернет. Той има всички страници запаметени в съзнанието. Опреснява страниците чрез премигване.

Чък Норис знае всичко, което може да се знае. Освен значението на милост.

Когато някой каже, че няма перфектни хора, Чък Норис го приема за лична обида.

Хартията побеждава камъка, камъкът побеждава ножиците, ножиците побеждават хартията. Чък Норис побеждава и трите едновременно.

Исус може да ходи по вода, но Чък Норис може да ходи по Исус.

Когато Чък Норис играе Монополи, това влияе на световната икономика.

Само две неща могат да срежат диамант: друг диамант и Чък Норис.

Представете си сексапилна жена. Чък Норис е спал с нея.

Един мъж твърдял, че е бил наритан два пъти от Чък Норис, но това е опровергано като невярно - никой не може да оцелее първия ритник.

Чък Норис спи с възглавница под пистолета си.

Чък Норис не дъвче дъвки, той дъвче станиол.

Извънземни съществуват. Те просто са достатъчно умни, за да не посещават планетата, на която е Чък Норис.

Във вселената има ред: пространство, време, Чък Норис... шегувам се, Чък Норис е пръв.

Живеем в разширяваща се вселена. Тя иска да е по-далеч от Чък Норис.

Чък Норис не ходи на зъболекар, защото зъбите му са нечупливи. Жертвите му не ходят на зъболекар, защото нямат зъби.

Когато Чък Норис бил дете, родителите му дали чукче-играчка, а той дарил на света Стоунхендж.

Президентът на САЩ Теодор Рузвелт веднъж яздил коня си 100 мили. Чък Норис пренесъл своя кон през същото разстояние за половината време.

Не всички, на които Чък Норис е ядосан, биват убивани. Има и такива, които се измъкват. Те се наричат астронавти.

"Годзила" е японското представяне на първото посещение на Чък Норис в Токио.

Когато Арнолд Шварценегер казва в "Терминаторът", че ще се върне ("I'll be back"), има предвид, че ще помоли Чък Норис за помощ.

Проектът "Манхатън" не е имал за цел да създаде ядрено оръжие, а да пресъздаде унищожителния потеницал на ритник със завъртане на Чък Норис. Дори и част от мощта не са успели да пресъздадат.

Динамитът всъщност е открит от Чък Норис с цел лекуване на стомашно разтройство.

Чък Норис никога не е имал сърдечен удар. Сърцето му не е толкова глупаво, че да прави такива неща.

Лесбийки не съществуват. Това са жени, които не са срещнали Чък Норис.

Любовта не боли. Чък Норис боли.

Перото е по-могъщо от меча, ако го държи Чък Норис.

Според библията Господ е създал света за 6 дни. Преди това Чък Норис е създал Господ като е щракнал с пръсти.

Бройте умерено от 1 до 10. Толкова време е нужно на Чък Норис да ви убие... 47 пъти.

Чък Норис е трябвало да спре да си мие дрехите в океана, защото цунамите са убивали хора.

В първия филм "Джурасик Парк" не тиранозавър рекс е преследвал джип, а Чък Норис е преследвал тиранозавъра и джипа.

Чък Норис никога не е обвиняван в убийство, защото неговите ритници със завъртане са признати по целия свят като "божи действия".

Чък Норис не използва презервативи, защото няма защита от Чък Норис.

Всичко, докоснато от цар Мидас, се превръща в злато. Всичко, докоснато от Чък Норис, умира.

Пулсът на Чък Норис се мери по скалата на Рихтер.

Чък Норис не притежава или използва отварачка за консерви. Той ги отваря със зъби.

Който се смее последен, се смее най-добре. Който се присмива на Чък Норис, умира.

Потта на Чък Норис разяжда бетон.

На клавиатурата на Чък Норис няма бутон Ctrl (Control). Чък Норис командва нещата.

Планът за защита на планетата срещу извънземни нападения е Чък Норис.

Чък Норис може да разцепи атом с голи ръце.

Когато Чък Норис плюе семки от диня, засрамва картечница.

Можете да заведете кон до река, но не можете да го накарате да пие вода, освен ако не сте Чък Норис.

Когато Чък Норис отива в Лас Вегас, не е нужно да играе комар, казинотата му дават пари.

Чък Норис използва бодлива тел вместо четка за зъби.

Чък Норис яде купичка диаманти всяка сутрин.

"Двама мъже и половина" първоначално е било идея за сериал само с Чък Норис.

При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Чък Норис ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.

Причината новородените бебета да плачат е, защото се появяват на свят с Чък Норис.

Веднъж един човек казал на Чък Норис, че ритник със завъртане не е най-добрия начин да се ритне някого. Това е записано като най-голямата грешка направена от човек в историята.

Извънземните съществуват. Те просто изчакват Чък Норис да умре преди да нападнат.

Чък Норис обожава децата. Според него те вървят много с кетчуп.

Животът на земята е доказателство, че Чък Норис никога не се е ядосвал истински.

Губите средно около 1 година живот при поглеждане на снимка на Чък Норис.

Чък Норис може да лети, защото гравитацията не се ебава с Чък Норис.

Чък Норис те гледа.

Чък Норис е имал трети тестис. Той си го отрязъл, избръснал и хвърлил в океана. Сега този тестис е по-известен като континента "Австралия".

В началото на всяко лято Чък Норис започва тренировка на ритници със завъртане извън дома си. Това е т.нар. сезон на ураганите.

Компанията SEGA направила игрален автомат, на който играчът се бие с Чък Норис. При пускане на монета на екрана веднага се изписва "You Lose". Това е бил най-известният игрален автомат на SEGA.

Бронираните жилетки се правят от брадата на Чък Норис.

Има 100% шанс Чък Норис да ви е баща.

Чък Норис е избил динозаврите.

На първия ден Господ създа небето и земята, погледнал надолу и възкликнал: "По дяволите, това Чък Норис ли е?"

Не е съвпадение, че татуировката на лицето на Майк Тайсън и подметката на ботуша на Чък Норис са еднакви.

В момента, в който Чък Норис направи ритник със завъртане, всички жени в радиус от 5 километра получават оргазъм.

На света има два типа хора, единия е Чък Норис, а другите - тези, които ще умрат.

Чък Норис може да превърна въглен в диамант само с продължителен поглед.

Ако познавате някого, който не харесва Чък Норис, няма да го познавате за дълго.

Чък Норис не ходи, той движи земята.

Единственият, който е побеждавал Чък Норис на кандска борба е Господ, но на всички ни е ясно, че Чък Норис се е оставил да бъде победен.

Чък Норис не предсказва бъдещето. Бъдещето по-добре да прави каквото казва Чък Норис.

Чък Норис може да изстиска пот от камък.

Ако напишеш само Чък Норис на контролната си по литература изкарваш поне тройка.

Ако напишеш името на Чък Норис на Скрабъл печелиш. Завинаги.

Чък Норис винаги прави секс на първата среща. Винаги.

Когато Чък Норис играе на Монополи, той влияе на световната икономика.

Чък Норис не знае за тази тема. Ако разбере ще изтрие целият интернет.

Веднъж Чък Норис правил секс в каравана и малко семенна течност попаднала върху газовата бутилка. От тогава тази каравана се нарича Оптимус Прайм.

Членът на Чък Норис е толкова голям, че си има собствен член, който е по-голям от твоя.

Всеки може да опикае пода. Чък Норис може да осере тавана.

Чък Норис измислил черното. Всъщност е измислил цялата гама от цветове. Без розовото. Том Круз е измислил розовото.

Чък Норис може да запали огън, като търка две кубчета лед едно в друго.

Чък Норис не взима душ. Той си взима кървави бани.

Чък Норис може да изтрие кошчето от десктопа.

Чък Норис може да си прави гаргара с фъстъчено масло.

Чък Норис загубил девствеността си преди баща си.

Чък Норис може да направи снежен човек от дъжд.

Бермудският триъгълник е мит. Там той просто тренира ритник със завъртане.

Чък Норис знае последните две цифри на числото Пи

Чък Норис е разбрал как да му стане 30 сантиметра. Като си го прегъне наполовина

Чък Норис си завързва обувките с краката си.

Чък Норис си слага релефни презервативи наобратно, така че цялото удоволствие да бъде за него.

Чък Норис яде колички трансформърс и ги изаква превърнати в робот.

Чък Норис е бил на Марс. Ето защо там няма следи от живот.

Ако сварите Чък Норис да оправя жена ви, вероятно е най-добре да донесете чаша вода в случай, че Чък Норис ожаднее. Нямате бъдеще ако направите нещо друго.

Чък Норис не притежава мобилен телефон, той просто крещи.

Когато Чък Норис пресича улицата колите се оглеждат в двете посоки.

Чък Норис не дъвче дъвки. Той дъвче капачки от бира.

Веднъж Чък Норис ударил човек в душата.

Ако напишеш в гугъл "наритват задника на Чък Норис" ще получиш нула резултата. Това просто не може да се случи.

Веднъж Чък Норис отишъл в миналото за да се бие с Чък Норис. Той победил.

Чък Норис може да подпали тревата с лупа. През нощта

От малките за нас

Драги читатели,

Много сме горди от постигнатото и се надяваме все такъв успех да ни следва.
Във връзка с това си мислим как след година ще сме вече завършили училище и колко хубаво би било да си имаме последователи, които също за издават творбите си, да ги споделят с приятели, учители, семейство.
Решихме да се „поровим” из училищната хроника и да проверим дали има прохождащи писатели...
„Ако търсиш-ще намериш”
И ние намерихме-Да-намерихме J
Натъкнахме се на нещо много красиво-двайсетина малки ангелчета творят още от 1-ви клас.
Пишат стихотворения,гатанки,разкази-също като нас.
Днес те са 3”е” клас.

Помолихме за позволение да надникнем зад райските порти и разбрахме, че техен водач е госпожа

Заркова, която с радост ни въведе във вълшебния им свят.

Всички те с радост ни разказаха за творбите си, представиха ни ги и ние си помислихме колко би било

хубаво да споделим тези мигове с вас.

Срещали са се с министъра на образованието - Даниел Вълчев. Той с радост ги е изслушал и е приел

нескромен дар - китка здравец и химикалка на която пише „Ние учим в 3 „е” клас”.

Посрещани са делегации от други страни, правили са тържество за есента, участват във всички

състезания организирани от училището, дори са и знасяли представление в зала „Триадица”.

Макар и малки те имат 2 издадени вестничета и голям брой творби чакащи да бъдат прочетени от

читателите.

Пожелахме им много здраве, щастие и късмет за новата година и все така да ни радват с успехите си.

Те са нашата надежда за един по-добър свят.

Конкурс

Конкурс за нови таланти, участници в клуба по журналистика и в електронното издание на нашия вестник http://hope54.blogspot.com/ .
Изпращайте вашите материали (есе, стихотворение, интервю, репортаж, статия, фейлетон, разказ и др.) на hope54@abv.bg или предавайте в кабинет 24 (стара сграда) на клуба по журналистика.
Творбите трябва да бъдат изпратени до 27.11.2008г.

Благодаствена реч към учителите на 54 СОУ

Скъпи учители,
Днес е особено важен ден за всички нас, защото честваме голям празник- 85-годишнината от създаването на нашето училище, на нашия общ духовен дом- 54 СОУ “Св. Иван Рилски”.
Ние, настоящите възпитаници на училището, ценим светостта на патрона. Той е памет, святост и завет за поколенията.
Но днес още по- висока ценност сте вие, скъпи учители, на които искаме да благодарим. Приемете нашата благодарност към вас, към вашата всеотдайност, безкрайно търпение и грижи за нашето духовно и нравствено израстване.
Благодарим ви за тези мигове, прекарани в усмивки, в контролни, проверки, изпитвания, класни, които за нас са истински прояви на доверие, разбиране и съпричастност. Благодарим ви за упоритостта да продължаваме напред, въпреки трудностите.
Искаме да ви пожелаем да считате този ден за ваш личен празник. Ние сме носителите на вашата мъдрост, която ще ни води през житейския ни път, и която ще предадем на тези след нас, в духа на общия ни завет, предаден от нашия патрон- Св. Иван Рилски.
Честит празник на всички!

Европейски клуб

Клубът съществува от 2004-2005 година като клуб "Обществени науки". В началото заниманията на членовете бяха ориентирани върху изучаването на различни страни на човешката психика и поведение. През 2006-2007 год. интересът бе пренасочен към изследване на проблемите на българските младежи в условията на присъединяването на България в Европейския съюз. Проучванията приключиха с провеждането на Конференция през Юни 2007 година на тема "Какво знаете за Европейския съюз?". Бяха поставени и обсъждани въпроси, свързани с информираността, квалификацията и конкурентността на ългарските младежи в границите на Европейския съюз. През 2007-2008 г. вниманието на членовете на клуба бе привлечено от широко обсъждания въпрос за проявите на насилие в училище. В проучването и на този проблем се включи целият гимназиален етап. В проведената работна среща "Не на насилието" участваха и представители на училища от район "Надежда". Клубът носи името "Европейски клуб" от учебната 2007-2008 г. и е включен в проект на фондация Пайдея. Проектът предвижда разширяване на клубната дейност, съвместни обучения и дейности на училищни клубове от шест училища в столицата. Проектът предвижда изследването на въпроси от гражданското общество.

Клуба набира хора. Ако имате желание всеки Петък от 12 и 30 до 13 и 30 в кабинет 42 - стара сграда

“По- добре е да се удавим в океан, отколкото да се удавим на сушата”
( по романа на Й. Радичков “Ноев ковчег”)




Вечност и тленност. Вода и суша. Човешко и нечовешко. Градивност и разпад. Тези антоними стоят в човешката душевност още от нейното начало, те са нашето вчера, днес и утре. Те са двуликото ни Аз. Те са непрекъсващият ни път по космическата спирала на духовното ни развитие и на човешкия ни катарзис.
Животът на всеки човек преминава под знака на вечната борба, която води със самия себе си . Духовното и нравственото му битие е един океан от сблъсъци, отстоявания, крахове и надмогвания – перипетии, които го мотивират да търси и да идентифицира себе си. Да се самоосмисля като демиург на собствената си духовна съдба. Вселенската съдба- океан.
Но какво всъщност представлява духовния океан? Жаждата за живот, стремежът за развитие и отстояването на нашите принципи и ценностната система, като цял живот за изграждаме? Не е ли това нашия Ноев ковчег, нашето човешко спасение, нашата възможност да сътворим един по- добър свят? Ще поемем ли риска да се гмурнем в необятните пространства на духовния океан, или ще останем на сушата, страхувайки се от безпределността на непознатото? Оценяваме ли кой е верният и искреният човешки избор? Разбираме ли какво е за нас Сушата?Да, Сушата! Няма Те не е до болка познатата баналност да се самоповтаряш и да се первърнеш в безчувствен и безлик удавник? Все вечни въпроси, върху които Йордан Радичков ни дава възможност да разсъждаваме и да прецизираме себе си ; които ни провокират да направим свя избор : дали да се удавим в океана, или да се превърнем в удавници на сушата.
Трудни въпроси и още по- трудни отговори, които ни отвеждат към вечноата битка в човешката душа между доброто и злото, между страха и смелостта, между доблестта да останеш себе си и подлостта да се превърнеш в мимикрия.
Сивото ежедневие поглъща човешките мечти и разрушава нашите идеали, като ни тласка към брега на лицемерието, отчаянието и погубването на собствените ни принципи. Сушата е в очакване да погълне останките от нашата доблест и искреност и да приветства самоунищожението, което сме допуснали. Тя ще ни хване в безпогрешния си капан на саморазруха, стар и двуличие и със своите коварни методи ще довърши унищожението, което ние самите сме започнали. Но дали е възможно да избягаме от нейното коварство и да се противопоставим на неземната сила, която ни тласка към собственото ни погубване? Можем. Ще плуваме. Ще се гмурнем в океана от живот и достойнство и с гордост ще отстояваме собствените си идеали и добродетели. Този океан има бурни вълни, които са маскирани под формата на сериoзни и ежедневни премреждия. Но всеки човек притежава силно оръжие срещу тях и то е вярата в доброто, неутолимата жажда за живот и живот и искреността на нашите ценности. Всеки човек е длъжен да плува в борбата за отстояване на самия себе си и да не погубва собствените си идеали и мечти. Неговата смелост и желанието за живот ще му бъдат като спасителен пояс, който ще е изграден от воля, амбиция и добронамереност. Той няма да има нужда да вижда брега на сушата, който представлява фалша и душевната разруха на неговото съществуване. Отстояването на човешките традиции и добродетели ще осигуряват смелост и воля срещу бурните удари на живота.
Осъзнаването на нашите ценности, създаването на собствени идеали и трудната борба за човешката душевност ще изградят отново Ноевия ковчег. Какво ще представлява той? Какво ще се съдържа в него? Той ще притежава съвкупността от нашите добродетели, ценностите, които изповядваме, и силната ни вяра в доброто и във всичко човешко. Той ще се съдържа надеждата за живот, щедростта ни към околните и добродетелта в човешките ценности. Ноевият ковчег ще се носи плавно над океана от вяра и надежда и ще се отдалечава от сушата, която е изградена от страх, обезличаване и самоунищожение. За да оплоди тази суша и да я превърне в място, където хората ще бъдат човеци, животът ще носи удовлетворението.
Ноевият ковчег е защита на човешкото добро и доблестта в нашите вярвания. Той съдържа осъзнатата роля на човека в съвременното развитие на живота. Ноевият ковчег съхранява в себе си човешките добродетели и насочва човека към тежката и отговорна роля на месия. Чрез хармонията между смелост, вяра и честност той защитава човешката душевност и предпазва всичко човешко от злоба и ненавист, от сушата на сетивата. Благодарение на Новея ковчег човекът преоткрива ролята си на месия и осъзнава своето място в океана на живота. Самият човек е месия и сам контролира създаването на доброто в неговата душевност. Той самият определя победителя от вечната битка на живота. Той е месията, в когото се съдържа оксиморонът между океана и сушата. Човекът съдържа в себе си и доброто, и лошото и сам създава ценностите си и избира къде иска да бъде. В дълбоките води на океана, преодолявайки житейските удари чрез своята ловкост, смелост и силния дух, който притежава. Или да стои на сушата, която е обсебена от лукавие, страх и деградация на всичко светло и човешко.
Океан и суша. Сила и слабост. Добро и зло. Това е оксиморон, който съществува във всички от нас. Ние сами предопределяме изхода на тези вечна дилема. Всеки един от нас е месия на нашето време и сам определя ценностите, които ще изповяда. Човекът е господар на сушата си и сам избира къде е по- добре да се установи- в океана или на сушата. Кое е по- добре да избере- да бъде или да не бъде? В името на Живота.


Жана Попова, ученичка в 11. клас на 54 СОУ “Св. Иван Рилски”, член на Литературния клуб “Св. Иван Рилски”

Виталността и силата на една мечта

„Слънцето едва се показваше над хоризонта.Всичко потъваше в бездната на нощта.Тишина и спокойствие царуваше над пустата и мрачна стая, в чийто ъгъл лежеше моята изтрадала и губеща надежда душа.През живота си никога не съм имал късмета да спечеля нещо,да ми е давано нещо без усилие и труд, мечтите ми бяха далеч от реалността и си останаха само там в ляво...далеч от разума.Борбеността и непреклоността,които някога ми бяха присъщи,сега бледнееха пред разочарованието,страха и безверието на онзи някогашен „лъчезарен” човек.Съзнанието ми редуваше монтаж на спомени на отминали времена,а сърцето ми все така бленуваше ли бленуваше по нещо невъзможно.Сякаш животът ми се бе превърнал в черно – бяла лента, от старите филми, която нямаше край, а аз всеки път се връщах в началото и започвах наново.Как да признаеш,че си безсилен пред съдбата и че понякога мечтите не се сбъдват...никога...че доброто и злото губят смисъла си,а слепият случей предопределя цялата същност..” Човек трябва да мечтае, да гради в съзнанието си сенки на нереалното, да развива фантазията си,да открива в себе си различното,странното , красивото.Мечтите те са плод на душата ни,рожба на душевността,без тях съществуването е немислимо,а животът се превръща в скучно пейзажно действие,така обикновенно и простоустроено,че строгия и повърхностен човек,случайно спрял се над него би поставил тежката присъда на безразличие,недовършеност и загуба на време. Щастието явно е направено, за да бъде споделяно...беше казал някой...а нима трябва да бъдеш щастлив,когато можеш само да даваш от себе си без да получиш награда,награда за вярата,награда за усилията и мъките, за борбеността и дълбоко скритата в теб надежда, че съдбата за миг ще бъде щедра и ще позволи да зърнеш за момент резултата от своя блян и усетиш силно туптящо сърце,доволно от случващото се.Понякога трябва имаме смелостта да знаем, да се борим докрай,да поддържаме в себе си пламъка на живота,да спрем времето за секунда и да покажем на света и на себе си,че е дошло време съдбата да бъде променена. Постигането на душевно равновесие и хармония зависи от нас,от нашето желание да превъзмогнем притесненията,мрачните настроения и ниското самочувствие...Вярвай в себе си...Вярвай в мечтите си... „Спри да живееш за това,което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата” Грант Милър

Приятелството

Всеки един от нас има нужда от някой,който да ни обича,въпреки грешките ни,някой, който да вижда в нас доброто не лошото,някой, който да прощава и да страда заедно с нас.Така е устроен човека – той се надява,страда и очаква , че там някъде в тъмнината на тунела ще намери някой,който да нарече със святото име „приятел”.
Приятелят това е онази важна част от нас,която пазим докрая.Ако останем без приятел губим частица от себе си и се връщаме в началото на нашето време...За приятелството няма време и пространство,то не се измерва с годините,а трае вечно..
„...беше страшно време..хората бягаха от насилниците си,децата плачеха,старците отдаваха последно сбогом на загиналите...Вече не различавах деня и нощта.Сякаш животът ми се беше превърнал в черно-бяла лента от старите филми,която нямаше край,а аз всеки път се връщах в началото и започвах наново..
...Единственото нещо,което ми остана бе Йоан(..Той работеше в училището,в което преподавах и до края на дните ми остана верен приятел.Спаси живота ми и никога не ме предаде.Показа ми какво означава да живееш и да се бориш за живота,даде ми ценни съвети(..”Никога не се предавай,защото този,който не се е борил докрай е духом слаб..”, ” За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо...”),които ми помогнаха много...подаде ми ръка,когато изгубих семейството си,прие ме в своя дом и излекува малко по малко болезнените рани.Държа се с мен повече от приятел-несъмнено брат,сподели храната и постелята си с мене.Научи ме как да оцелявам,как да приемам и преборвам слабостите си,как да прощавам и да продължавам напред...)
...Изведнъж очите ми се изпълниха със сълзи и разкриваха болката,която таях дълбоко в душата си.. Малките торбички под очите сякаш и те уморени се подаваха на възрастта и показваха болката на страдащия..А лицето ми бяло като сянка показваше белезите,които животът ми бе оставил.Ръцете ми трепереха,някак по навик,сърцето ми биеше ли биеше – може би още имаше искрица надежда в него,а сълзите падаха на земята като капки от небето като в карсива пролетна утрин...Пареща болка обзе всяка част от тялото ми...незнаех къде съм,единственото,което виждах бе един единствен прозорец,който ми показваше свободата,свободата,която вече бях изгубил.А слънцето грееше ли грееше със своята златна прелест и стопляше погубеното време.
...Дали вината,която изпитваше сърцето ми не даваше мира или образът на моя приятел ми подсказваше и напомняше за миналото,за миналото,което остави трайна следа в настоящето,което бе изпълнено с много болка,страдание и горчиви спомени…
...Един много голям силует застана пред мен и ми подаде хляб и вода... ,силует, който никога няма да забравя…
…Човек трябва да помни миналото си, за да се пребори с настоящето... ми беше казал някой... може би беше прав...Може би трябваше да си спомня миналото и да не предам моя последен и единствен Йоан,може би не трябваше да защитя себе си, а него..каква ирония само..Как се подигра с мен животът,нима Господ не чува вече молитвите ми,нима бях забравен..Нима това бе мойто наказание,наказание за предателството – всички тези мисли не ми даваха покой нощ и ден,докрая на моята зла участ,докрая на житейския ми път..Дано някога душата ми намери покой и опрощение ,дано моят приятел ми прости някога...И така моята до болка просеща милост душа потъна в бездната на онази прашна стая..”
Всяко нещо,което някой е направил и помогнал се допълва във всеки детайл нужен за довършване на пъзела на душата.Всеки спомен за някой важен на сърцето човек е история от вечната книга за приятелството.
Когато изгубим най- важното за нас,чак тогава осъзнаваме какво сме извършили..
Животът е карнавално пъстроцветие от смешни, нелепи недоразумения.. Цени приятелите си – те са най важното нещо,от което всеки един от нас се нуждае..

Душата на един извор

Слънцето с лекота се скриваше от хоризонта, небето малко по малко покриваше красотата на деня и приветставаше спокойствието и тишината, които носеше нощта.Птичките пееха,сякаш за последен път,а пороен пролетен дъжд обсипваше девствените и непокътнати поля.Природата посрещаше новото начало,превръщайки нереалното в живо.Всичко, така обикновено и просто устроено, се преобразяваше в нещо неземно,чудновато и покриваше сивото и отчуждено време.Светлите нюанси, които бяха присъщи за този период от годината,сега придобиваха пълна завършеност.Промяната се усещаше във въздуха,в миниатюрата на разцъфналата природа,хармония царуваше над пустата равнина.Цветовете безгрижно се разстилаха по платното на живота.
Дали промяната, която така бе обтегнала сивотата на ежедневието, или мисълта за онова време така ясно очертаваше спомена за миналото,което душата ми се мъчеше да погуби в забрава.А някога младата ми и невинна същност се радваше на всеки един момент от житейския си път,редуваше въпроси и търсеше отговори,дълбоко обнадеждена в себе си,отдадена изцяло на творческо развитие и изкуство.Някога всичко бе различно,някога имах него...моят извор на надежда.
Изведнъж подпухналите и погубени от времето очи съзряха нещо красиво и същевременно така невинно.Сякаш очите ми сами се поддаваха на очарованието на момента,леейки сълзи от щастие и същевременно от мъка от това,че не биха могли да го съзерцават дълго.А усмивката,която от години не бе съпътствала изнемощялото ми лице, сега не спираше да грее,сякаш всичко,от което се нуждаеше, вече бе реалност.
Там бе тя-бялата лястовица,символът на свободата,която грешното ми съзнание търсеше отчайващо дълго време.Старите хора казваха,че истински късметлия е този,който зърне поне за миг бяла лястовица,него Бог го благославя.А нима Бог благославя грешниците или това е знак,че всичко е предопределено?За момент пейзажът потъна в дълбините на душата ми,а бялата лястовица превзе онази част от мен,която остана там вляво.
Старите ми ръце,сякаш се прераждаха за последен път,държейки здраво четка и бои,движейки се плавно по пожълтялото от времето платно.Едва запазвайки самообладание ,Аз, творецът се отдавах изцяло на музата си и безпогрешно завършвах щрихите на последната си творба, най-ясно разкриваща волната ми душа, която нарекох ”Душата на един извор”.
Съзнанието е нещо така необятно,чудновато и тайнствено,криещо в себе си илюзии,пейзажи,сенки на нереалното,развиващо в себе си различното,странното,красивото.Фиността и загадъчността на творенията му го издигат високо и все по-високо към неподправеното изящество на блясъка на красивия ум.

„Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя.“
Иля Еренбург

"Пого в трамвая?!"

В днешно време ученик да не си. Толкова проблеми и ядове, но това е трудният път на живота. Един от проблемите на младежите е градският транспорт.

Автобуси със специфични миризми и трамваи, пълни с мазни хора. Нека нашият герой се казва Гастон. Този младеж свършва училище, уморен и заспиващ, той отива на спирката, където заедно с още десетина съучилищници се бутат в тъпканицата на двайсетина други баби и дядовци, тръгнали на поход с празни бокали към извора на вечния живот - Горна Баня.

Но нека се върнем на нашия герой. Тълпата го завлича в трамвая, където всички са натъпкани като сардини. Но Гастон успява да седне! Като изключим специфичните аромати, напомнящи различни видове манджи, мръсотия, старост и отходен канал, нашият смел герой трябва да се пребори и със стариците, завиращи телеса и гръд в лицето му, по простата причина, че искат да му отнемат мястото. В знак на добра воля, или понеже вкусът на бабата му е дошъл в повече, той освобождава седалката. И тогава настъпва епичната битка между бастуна и патерицата, подобна на тази между Ахил и Хектор, където победителят е само един или в нашият случай човека с по-ниска степен инвалидност. Гастон гледа с неразбиращо учудване и се запитва накъде отива старото поколение. В следващият момент вратите се отварят, това е Женският пазар ( възможностите са също: Централна Гара, Централни Хали, Центъра или въобще всичко централно ). Слизането на пасажерите много наподобява на бясно пого по време на концерт на KOЯN. Гастон се успокоява, че това не е спирката му и изпада в тих ужас, какво ще е на неговата, която наближава. Рязкото спиране и тръгване, клатушкането и Великото задръстване превръщат минутите в часове. И ето идва заветната спирка на нашия герой, който вече се двоуми дали да не остане докато трамвая влезе в депо. Но потока от бели коси го отнася извън превозното средство. Вече навън, поемайки дълбоко въздух, той забелязва една прелитаща контрольорка, следвана от нейн колега - бивш култорист с тясна унифрма и кърваво око. Кимайки от възмущение Гастон поглежда в другата посока и вижда летяща със 200 км/ч в насрещното платно, маршрутка, със залепени задни части на предното стъкло.

Така че, драги ни читатели, ходете пеша, хем е тонизиращо, хем си спестявате приключението.

P.S: Ние като автори на статиите в този вестник, като редактори и представители на тийнеджърското общество в България , искаме да изкажем мнението си и за цената на билетите. Ние сме абсолютно НЕсъгласни с нея! Този ****д***********в***** ................ който го е предложил и тези (звездичките и точките важат и тук), които са приели предложението - цената на билетчето да "скочи" на 1 ЛЕВ... нищо не знаят.

НИЕ питаме : Кое по-точно заслужава да запълни цената от 1 лев?!?! Хмммм нека видим

Високото ниво на превозните средства??? Май не е това...

Милото държане на проверяващите лица за нашето легално пътуване (демек контрольорите)??!?! Очевидно пак не познахме!

Приятното, скопойното и неизнервящо пътуване?!?! Ох не ни бива в тази игра!

ПОМОГНЕТЕ ни да отгатнем, кое аджеба, си струва в "Градски трамспорт" парите, които ще дадем, за да можем да си вдигнем кръвното, да си развалим настроението за цял ден, не само на нас де, а и на околните, да преживеем горноописаното изживяване, да получим травматичен стрест от видяното и чутото в трамвайте и автобусите? Тук въпросът е: "Да бъдеш, или да не бъдеш" над цените на билетите. За това ви призиваваме: Ходете пеша, нека съботираме системата!!!