Слънцето с лекота се скриваше от хоризонта, небето малко по малко покриваше красотата на деня и приветставаше спокойствието и тишината, които носеше нощта.Птичките пееха,сякаш за последен път,а пороен пролетен дъжд обсипваше девствените и непокътнати поля.Природата посрещаше новото начало,превръщайки нереалното в живо.Всичко, така обикновено и просто устроено, се преобразяваше в нещо неземно,чудновато и покриваше сивото и отчуждено време.Светлите нюанси, които бяха присъщи за този период от годината,сега придобиваха пълна завършеност.Промяната се усещаше във въздуха,в миниатюрата на разцъфналата природа,хармония царуваше над пустата равнина.Цветовете безгрижно се разстилаха по платното на живота.
Дали промяната, която така бе обтегнала сивотата на ежедневието, или мисълта за онова време така ясно очертаваше спомена за миналото,което душата ми се мъчеше да погуби в забрава.А някога младата ми и невинна същност се радваше на всеки един момент от житейския си път,редуваше въпроси и търсеше отговори,дълбоко обнадеждена в себе си,отдадена изцяло на творческо развитие и изкуство.Някога всичко бе различно,някога имах него...моят извор на надежда.
Изведнъж подпухналите и погубени от времето очи съзряха нещо красиво и същевременно така невинно.Сякаш очите ми сами се поддаваха на очарованието на момента,леейки сълзи от щастие и същевременно от мъка от това,че не биха могли да го съзерцават дълго.А усмивката,която от години не бе съпътствала изнемощялото ми лице, сега не спираше да грее,сякаш всичко,от което се нуждаеше, вече бе реалност.
Там бе тя-бялата лястовица,символът на свободата,която грешното ми съзнание търсеше отчайващо дълго време.Старите хора казваха,че истински късметлия е този,който зърне поне за миг бяла лястовица,него Бог го благославя.А нима Бог благославя грешниците или това е знак,че всичко е предопределено?За момент пейзажът потъна в дълбините на душата ми,а бялата лястовица превзе онази част от мен,която остана там вляво.
Старите ми ръце,сякаш се прераждаха за последен път,държейки здраво четка и бои,движейки се плавно по пожълтялото от времето платно.Едва запазвайки самообладание ,Аз, творецът се отдавах изцяло на музата си и безпогрешно завършвах щрихите на последната си творба, най-ясно разкриваща волната ми душа, която нарекох ”Душата на един извор”.
Съзнанието е нещо така необятно,чудновато и тайнствено,криещо в себе си илюзии,пейзажи,сенки на нереалното,развиващо в себе си различното,странното,красивото.Фиността и загадъчността на творенията му го издигат високо и все по-високо към неподправеното изящество на блясъка на красивия ум.
„Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя.“
Иля Еренбург
Дали промяната, която така бе обтегнала сивотата на ежедневието, или мисълта за онова време така ясно очертаваше спомена за миналото,което душата ми се мъчеше да погуби в забрава.А някога младата ми и невинна същност се радваше на всеки един момент от житейския си път,редуваше въпроси и търсеше отговори,дълбоко обнадеждена в себе си,отдадена изцяло на творческо развитие и изкуство.Някога всичко бе различно,някога имах него...моят извор на надежда.
Изведнъж подпухналите и погубени от времето очи съзряха нещо красиво и същевременно така невинно.Сякаш очите ми сами се поддаваха на очарованието на момента,леейки сълзи от щастие и същевременно от мъка от това,че не биха могли да го съзерцават дълго.А усмивката,която от години не бе съпътствала изнемощялото ми лице, сега не спираше да грее,сякаш всичко,от което се нуждаеше, вече бе реалност.
Там бе тя-бялата лястовица,символът на свободата,която грешното ми съзнание търсеше отчайващо дълго време.Старите хора казваха,че истински късметлия е този,който зърне поне за миг бяла лястовица,него Бог го благославя.А нима Бог благославя грешниците или това е знак,че всичко е предопределено?За момент пейзажът потъна в дълбините на душата ми,а бялата лястовица превзе онази част от мен,която остана там вляво.
Старите ми ръце,сякаш се прераждаха за последен път,държейки здраво четка и бои,движейки се плавно по пожълтялото от времето платно.Едва запазвайки самообладание ,Аз, творецът се отдавах изцяло на музата си и безпогрешно завършвах щрихите на последната си творба, най-ясно разкриваща волната ми душа, която нарекох ”Душата на един извор”.
Съзнанието е нещо така необятно,чудновато и тайнствено,криещо в себе си илюзии,пейзажи,сенки на нереалното,развиващо в себе си различното,странното,красивото.Фиността и загадъчността на творенията му го издигат високо и все по-високо към неподправеното изящество на блясъка на красивия ум.
„Голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя.“
Иля Еренбург
Няма коментари:
Публикуване на коментар