“По- добре е да се удавим в океан, отколкото да се удавим на сушата”
( по романа на Й. Радичков “Ноев ковчег”)




Вечност и тленност. Вода и суша. Човешко и нечовешко. Градивност и разпад. Тези антоними стоят в човешката душевност още от нейното начало, те са нашето вчера, днес и утре. Те са двуликото ни Аз. Те са непрекъсващият ни път по космическата спирала на духовното ни развитие и на човешкия ни катарзис.
Животът на всеки човек преминава под знака на вечната борба, която води със самия себе си . Духовното и нравственото му битие е един океан от сблъсъци, отстоявания, крахове и надмогвания – перипетии, които го мотивират да търси и да идентифицира себе си. Да се самоосмисля като демиург на собствената си духовна съдба. Вселенската съдба- океан.
Но какво всъщност представлява духовния океан? Жаждата за живот, стремежът за развитие и отстояването на нашите принципи и ценностната система, като цял живот за изграждаме? Не е ли това нашия Ноев ковчег, нашето човешко спасение, нашата възможност да сътворим един по- добър свят? Ще поемем ли риска да се гмурнем в необятните пространства на духовния океан, или ще останем на сушата, страхувайки се от безпределността на непознатото? Оценяваме ли кой е верният и искреният човешки избор? Разбираме ли какво е за нас Сушата?Да, Сушата! Няма Те не е до болка познатата баналност да се самоповтаряш и да се первърнеш в безчувствен и безлик удавник? Все вечни въпроси, върху които Йордан Радичков ни дава възможност да разсъждаваме и да прецизираме себе си ; които ни провокират да направим свя избор : дали да се удавим в океана, или да се превърнем в удавници на сушата.
Трудни въпроси и още по- трудни отговори, които ни отвеждат към вечноата битка в човешката душа между доброто и злото, между страха и смелостта, между доблестта да останеш себе си и подлостта да се превърнеш в мимикрия.
Сивото ежедневие поглъща човешките мечти и разрушава нашите идеали, като ни тласка към брега на лицемерието, отчаянието и погубването на собствените ни принципи. Сушата е в очакване да погълне останките от нашата доблест и искреност и да приветства самоунищожението, което сме допуснали. Тя ще ни хване в безпогрешния си капан на саморазруха, стар и двуличие и със своите коварни методи ще довърши унищожението, което ние самите сме започнали. Но дали е възможно да избягаме от нейното коварство и да се противопоставим на неземната сила, която ни тласка към собственото ни погубване? Можем. Ще плуваме. Ще се гмурнем в океана от живот и достойнство и с гордост ще отстояваме собствените си идеали и добродетели. Този океан има бурни вълни, които са маскирани под формата на сериoзни и ежедневни премреждия. Но всеки човек притежава силно оръжие срещу тях и то е вярата в доброто, неутолимата жажда за живот и живот и искреността на нашите ценности. Всеки човек е длъжен да плува в борбата за отстояване на самия себе си и да не погубва собствените си идеали и мечти. Неговата смелост и желанието за живот ще му бъдат като спасителен пояс, който ще е изграден от воля, амбиция и добронамереност. Той няма да има нужда да вижда брега на сушата, който представлява фалша и душевната разруха на неговото съществуване. Отстояването на човешките традиции и добродетели ще осигуряват смелост и воля срещу бурните удари на живота.
Осъзнаването на нашите ценности, създаването на собствени идеали и трудната борба за човешката душевност ще изградят отново Ноевия ковчег. Какво ще представлява той? Какво ще се съдържа в него? Той ще притежава съвкупността от нашите добродетели, ценностите, които изповядваме, и силната ни вяра в доброто и във всичко човешко. Той ще се съдържа надеждата за живот, щедростта ни към околните и добродетелта в човешките ценности. Ноевият ковчег ще се носи плавно над океана от вяра и надежда и ще се отдалечава от сушата, която е изградена от страх, обезличаване и самоунищожение. За да оплоди тази суша и да я превърне в място, където хората ще бъдат човеци, животът ще носи удовлетворението.
Ноевият ковчег е защита на човешкото добро и доблестта в нашите вярвания. Той съдържа осъзнатата роля на човека в съвременното развитие на живота. Ноевият ковчег съхранява в себе си човешките добродетели и насочва човека към тежката и отговорна роля на месия. Чрез хармонията между смелост, вяра и честност той защитава човешката душевност и предпазва всичко човешко от злоба и ненавист, от сушата на сетивата. Благодарение на Новея ковчег човекът преоткрива ролята си на месия и осъзнава своето място в океана на живота. Самият човек е месия и сам контролира създаването на доброто в неговата душевност. Той самият определя победителя от вечната битка на живота. Той е месията, в когото се съдържа оксиморонът между океана и сушата. Човекът съдържа в себе си и доброто, и лошото и сам създава ценностите си и избира къде иска да бъде. В дълбоките води на океана, преодолявайки житейските удари чрез своята ловкост, смелост и силния дух, който притежава. Или да стои на сушата, която е обсебена от лукавие, страх и деградация на всичко светло и човешко.
Океан и суша. Сила и слабост. Добро и зло. Това е оксиморон, който съществува във всички от нас. Ние сами предопределяме изхода на тези вечна дилема. Всеки един от нас е месия на нашето време и сам определя ценностите, които ще изповяда. Човекът е господар на сушата си и сам избира къде е по- добре да се установи- в океана или на сушата. Кое е по- добре да избере- да бъде или да не бъде? В името на Живота.


Жана Попова, ученичка в 11. клас на 54 СОУ “Св. Иван Рилски”, член на Литературния клуб “Св. Иван Рилски”