Автобуси със специфични миризми и трамваи, пълни с мазни хора. Нека нашият герой се казва Гастон. Този младеж свършва училище, уморен и заспиващ, той отива на спирката, където заедно с още десетина съучилищници се бутат в тъпканицата на двайсетина други баби и дядовци, тръгнали на поход с празни бокали към извора на вечния живот - Горна Баня.
Но нека се върнем на нашия герой. Тълпата го завлича в трамвая, където всички са натъпкани като сардини. Но Гастон успява да седне! Като изключим специфичните аромати, напомнящи различни видове манджи, мръсотия, старост и отходен канал, нашият смел герой трябва да се пребори и със стариците, завиращи телеса и гръд в лицето му, по простата причина, че искат да му отнемат мястото. В знак на добра воля, или понеже вкусът на бабата му е дошъл в повече, той освобождава седалката. И тогава настъпва епичната битка между бастуна и патерицата, подобна на тази между Ахил и Хектор, където победителят е само един или в нашият случай човека с по-ниска степен инвалидност. Гастон гледа с неразбиращо учудване и се запитва накъде отива старото поколение. В следващият момент вратите се отварят, това е Женският пазар ( възможностите са също: Централна Гара, Централни Хали, Центъра или въобще всичко централно ). Слизането на пасажерите много наподобява на бясно пого по време на концерт на KOЯN. Гастон се успокоява, че това не е спирката му и изпада в тих ужас, какво ще е на неговата, която наближава. Рязкото спиране и тръгване, клатушкането и Великото задръстване превръщат минутите в часове. И ето идва заветната спирка на нашия герой, който вече се двоуми дали да не остане докато трамвая влезе в депо. Но потока от бели коси го отнася извън превозното средство. Вече навън, поемайки дълбоко въздух, той забелязва една прелитаща контрольорка, следвана от нейн колега - бивш култорист с тясна унифрма и кърваво око. Кимайки от възмущение Гастон поглежда в другата посока и вижда летяща със 200 км/ч в насрещното платно, маршрутка, със залепени задни части на предното стъкло.
Така че, драги ни читатели, ходете пеша, хем е тонизиращо, хем си спестявате приключението.
P.S: Ние като автори на статиите в този вестник, като редактори и представители на тийнеджърското общество в България , искаме да изкажем мнението си и за цената на билетите. Ние сме абсолютно НЕсъгласни с нея! Този ****д***********в***** ................ който го е предложил и тези (звездичките и точките важат и тук), които са приели предложението - цената на билетчето да "скочи" на 1 ЛЕВ... нищо не знаят.
НИЕ питаме : Кое по-точно заслужава да запълни цената от 1 лев?!?! Хмммм нека видим
Високото ниво на превозните средства??? Май не е това...
Милото държане на проверяващите лица за нашето легално пътуване (демек контрольорите)??!?! Очевидно пак не познахме!
Приятното, скопойното и неизнервящо пътуване?!?! Ох не ни бива в тази игра!
ПОМОГНЕТЕ ни да отгатнем, кое аджеба, си струва в "Градски трамспорт" парите, които ще дадем, за да можем да си вдигнем кръвното, да си развалим настроението за цял ден, не само на нас де, а и на околните, да преживеем горноописаното изживяване, да получим травматичен стрест от видяното и чутото в трамвайте и автобусите? Тук въпросът е: "Да бъдеш, или да не бъдеш" над цените на билетите. За това ви призиваваме: Ходете пеша, нека съботираме системата!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар